14 may 2007, 17:02

Щастие

  Poesía
1.5K 0 12

"Щастие"
(на Красивата Природа) 


С уморени очи

мига Света.

В скреж

от замръзнали

болки са миглите му.

Натъжен e.

И се чувства предаден от нас.

Чуй,

как падат

на Земята сълзите,

онази Земя,

която всеки ден

убиваме

с

куршуми,

всеки ден,

човъркаме

в

болното й сърце.

А тя диша с хрилете на наш'те боклуци.

Земята ни мрази и има защо.

Превръщаме я в контейнер

за Кока-кола

и Макдоналдс.

Всички живеем в Америка.

Хайде да бъдем

американски

роботи,

механизирани

пулсове.

Американска

мечта

е калната кочина.

Цапаме

бялото

с

черно

като

щастливи прасенца.

Бездушно

опушваме

Земните

дробове,

ИСКАМ ГИ ДИМНИ!

Кашлящи,

туберкулозни и жълти!

Огледай се,

няма зелено,

имаме сгради-тела,

които да обичаме

вместо

цветята..

Храсти от тел.

И въздух

бензинов.

Локви с масло.

И морета във

тухли.

Земята ни мрази,

защото раняваме

крехката плът.

Гасим цигари във нея.
-  Хвърляй тука,
нали знаеш, че...

фасът се разгражда!

В УСТАТА НА ЗЕМЯТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много образно и силно звучене.Харесва ми.Само с едно не съм съгласен,че земята ни мрази.Тя просто ни търпи,до момента ,в който реши да се отърси.
  • Превръщаме я в контейнер

    за Кока-кола

    и Макдоналдс.

    Всички живеем в Америка.

    Хайде да бъдем

    американски

    роботи,

    механизирани

    пулсове.

    Американска

    мечта

    е калната кочина.

    !!!
    Милена, защо поне за тези твои редове, повечето хора не мислят като теб... Защо?!!
    Ааа! Жалко!
    Поздрав!
  • Ей, това направо разбива! Много яко. Звучи като написано от активист на гриинпийс.(Аз мисля при първия възможен случай да стана активист)
  • Благодаря ви,Зимед,Мира и Лестат чувствам се поласкана.
  • Браво, момиче.Продължавай все такаБива си те!А и тезата ти се препокрива идеално с моятаУспех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...