14 may 2007, 17:02

Щастие

  Poesía
1.5K 0 12

"Щастие"
(на Красивата Природа) 


С уморени очи

мига Света.

В скреж

от замръзнали

болки са миглите му.

Натъжен e.

И се чувства предаден от нас.

Чуй,

как падат

на Земята сълзите,

онази Земя,

която всеки ден

убиваме

с

куршуми,

всеки ден,

човъркаме

в

болното й сърце.

А тя диша с хрилете на наш'те боклуци.

Земята ни мрази и има защо.

Превръщаме я в контейнер

за Кока-кола

и Макдоналдс.

Всички живеем в Америка.

Хайде да бъдем

американски

роботи,

механизирани

пулсове.

Американска

мечта

е калната кочина.

Цапаме

бялото

с

черно

като

щастливи прасенца.

Бездушно

опушваме

Земните

дробове,

ИСКАМ ГИ ДИМНИ!

Кашлящи,

туберкулозни и жълти!

Огледай се,

няма зелено,

имаме сгради-тела,

които да обичаме

вместо

цветята..

Храсти от тел.

И въздух

бензинов.

Локви с масло.

И морета във

тухли.

Земята ни мрази,

защото раняваме

крехката плът.

Гасим цигари във нея.
-  Хвърляй тука,
нали знаеш, че...

фасът се разгражда!

В УСТАТА НА ЗЕМЯТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много образно и силно звучене.Харесва ми.Само с едно не съм съгласен,че земята ни мрази.Тя просто ни търпи,до момента ,в който реши да се отърси.
  • Превръщаме я в контейнер

    за Кока-кола

    и Макдоналдс.

    Всички живеем в Америка.

    Хайде да бъдем

    американски

    роботи,

    механизирани

    пулсове.

    Американска

    мечта

    е калната кочина.

    !!!
    Милена, защо поне за тези твои редове, повечето хора не мислят като теб... Защо?!!
    Ааа! Жалко!
    Поздрав!
  • Ей, това направо разбива! Много яко. Звучи като написано от активист на гриинпийс.(Аз мисля при първия възможен случай да стана активист)
  • Благодаря ви,Зимед,Мира и Лестат чувствам се поласкана.
  • Браво, момиче.Продължавай все такаБива си те!А и тезата ти се препокрива идеално с моятаУспех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...