Щастието ме обля
като лунна светлина,
грейнала в тунела тъмен,
тъмен и бездънен.
Щастлива съм сега,
щом не съм сама
и ти си до мен
в този слънчев ден.
Усмивка грейна по лицето ми бяло,
бързо тебе съзряло.
И ликът ми - унил и тъмен,
изведнъж стана весел и чуден.
Искрата в тъмата си ти,
блеснала в моите очи!
© Лилия Всички права запазени