Щастието ме обля
като лунна светлина,
грейнала в тунела тъмен,
тъмен и бездънен.
Щастлива съм сега,
щом не съм сама
и ти си до мен
в този слънчев ден.
Усмивка грейна по лицето ми бяло,
бързо тебе съзряло.
И ликът ми - унил и тъмен,
изведнъж стана весел и чуден.
Искрата в тъмата си ти,
блеснала в моите очи!
© Лилия All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
