Щастието ме обля
като лунна светлина,
грейнала в тунела тъмен,
тъмен и бездънен.
Щастлива съм сега,
щом не съм сама
и ти си до мен
в този слънчев ден.
Усмивка грейна по лицето ми бяло,
бързо тебе съзряло.
И ликът ми - унил и тъмен,
изведнъж стана весел и чуден.
Искрата в тъмата си ти,
блеснала в моите очи!
© Лилия All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
