Щастието е завидно,

щастието е обидно!
Този, който е щастлив

все на другите е крив.

Дори в небето птиче сиво
да запее песничка щастливо,
орел черен все ще се намери
да накара птичето да потрепери.

Дори нощта щастливо да приглася
това, що и щурчетата унася,
пак ще дойде Той - денят,
а звездите в слънце ще се променят.

Дори момент един щастлив да има
като кокиченце в студена зима,
и той моментно ще да излети,
а кокиченцето в бучка лед ще заблести.

Дори на струните на дива страст
щастливо ще засвиря аз,
все някой ще да се намери
да ги скъса и да ме замери.

Дори да ходя боса докат′ спите
и щастливо да броя звездите,
все някой буден ще да се намери,
ще се скара, ще се начумери.

Дори  в момента аз да съм щастлива
и душата да искри и да прелива,
все ще има кой да заличи
вълните, огънят и моите мечти.

Така че вий помнете...

Щастието е завидно,

щастието е обидно!
Този, който е щастлив

все на другите е крив.