10.11.2009 г., 9:03

Щастие

741 1 3

Познавам това,
да те мачка живота.
Познавам това, от любов да гориш.
Познавам това, по душа как се хлопа,
с години познавам

отвън да стоиш.

Познавам обиди,

площади и клади.
Приятел познах, споделил участта,
ще жертвам дъги, дъждове, листопади
и мога веднъж

да му взема смъртта.

Познавам това

и звезда да те чува.
Познавам да си в камиона за смет.
О, господи! Сигурно съществува
и друго щастие,

освен да си поет!

Е, него си имам

и търся безкрая,
безкрайно щастлив да ти кликна от там:
целувай и много и силно, да знаеш,
то трудно се прави,

останеш ли сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...