Щастие

10 nov 2009, 9:03

Poesía

581 1 3

Познавам това,
да те мачка живота.
Познавам това, от любов да гориш.
Познавам това, по душа как се хлопа,
с години познавам

отвън да стоиш.

Познавам обиди,

площади и клади.
Приятел познах, споделил участта,
ще жертвам дъги, дъждове, листопади
и мога веднъж

да му взема смъртта.

Познавам това

и звезда да те чува.
Познавам да си в камиона за смет.
О, господи! Сигурно съществува
и друго щастие,

освен да си поет!

Е, него си имам

и търся безкрая,
безкрайно щастлив да ти кликна от там:
целувай и много и силно, да знаеш,
то трудно се прави,

останеш ли сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.