20.06.2006 г., 7:47

Щастие.....фалшиво!!!

1K 0 2
Чувствата във мен напират
в гърдите ми се борят тъга и щастие..
Щастието някак.. дъхът ми спира,
а болката превръща го в нещастие..
Мислех си:"Щастлива може би ще бъда",
но несигурността не даваше ми мира
и оказа си поредната заблуда-
да бъда щастлива нещо все ме спира.
Точно мислех,че всичко е наред,
че нищо вече не ми липсва..
Продължавах пътят си напред,
но някак взе от всичко да ми писва!
Писна ми в заблуда да живея,
да ме лъжат във очите,
за щастие да помисля дори и не смея..
защото всеки разбива ми мечтите.
С какво тази болка си заслужих
като бях вярна и да съм продължавам
толкова усилия положих.....
да си с мен не те задължавам!
По-добре иди си!Въпреки,че те обичам!
Не искам щастие фалшиво,
искрената болка винаги ще педочитам!
Не!Не искам щастието щом то е лъжливо!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да смятам,че си права,но до някаде...та не са ли хората,които ни заобикалят тези ,които ни карат да се чувстваме щастливи или обратното.Аз лично не си го обеснявам,защото не мога да си кажа: "От днес ще съм щастлива" и хоп всичко е решено,а в същото време да съм самотна!
    Мерси за коментара,оценявам го!
  • Много е хубаво това, което си написала, но знай че щастието е такова каквото си го направим ние самите!!!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...