Чувствата във мен напират
в гърдите ми се борят тъга и щастие..
Щастието някак.. дъхът ми спира,
а болката превръща го в нещастие..
Мислех си:"Щастлива може би ще бъда",
но несигурността не даваше ми мира
и оказа си поредната заблуда-
да бъда щастлива нещо все ме спира.
Точно мислех,че всичко е наред,
че нищо вече не ми липсва..
Продължавах пътят си напред,
но някак взе от всичко да ми писва! ...