Bubulinka (Боряна Дамянова) Bubulinka (Боряна Дамянова)
24
Jun 20, 2006, 7:47 AM

Щастие.....фалшиво!!!

  Poetry
1K 0 2
Чувствата във мен напират
в гърдите ми се борят тъга и щастие..
Щастието някак.. дъхът ми спира,
а болката превръща го в нещастие..
Мислех си:"Щастлива може би ще бъда",
но несигурността не даваше ми мира
и оказа си поредната заблуда-
да бъда щастлива нещо все ме спира.
Точно мислех,че всичко е наред,
че нищо вече не ми липсва..
Продължавах пътят си напред,
но някак взе от всичко да ми писва!
Писна ми в заблуда да живея,
да ме лъжат във очите,
за щастие да помисля дори и не смея..
защото всеки разбива ми мечтите.
С какво тази болка си заслужих
като бях вярна и да съм продължавам
толкова усилия положих.....
да си с мен не те задължавам!
По-добре иди си!Въпреки,че те обичам!
Не искам щастие фалшиво,
искрената болка винаги ще педочитам!
Не!Не искам щастието щом то е лъжливо!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Дамянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Bubulinka (Боряна Дамянова)
    Bubulinka (Боряна Дамянова)
    Да смятам,че си права,но до някаде...та не са ли хората,които ни заобикалят тези ,които ни карат да се чувстваме щастливи или обратното.Аз лично не си го обеснявам,защото не мога да си кажа: "От днес ще съм щастлива" и хоп всичко е решено,а в същото време да съм самотна!
    Мерси за коментара,оценявам го!
  • dundelince (Даниела Иванова)
    dundelince (Даниела Иванова)
    Много е хубаво това, което си написала, но знай че щастието е такова каквото си го направим ние самите!!!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0