Щастие.....фалшиво!!!
в гърдите ми се борят тъга и щастие..
Щастието някак.. дъхът ми спира,
а болката превръща го в нещастие..
Мислех си:"Щастлива може би ще бъда",
но несигурността не даваше ми мира
и оказа си поредната заблуда-
да бъда щастлива нещо все ме спира.
Точно мислех,че всичко е наред,
че нищо вече не ми липсва..
Продължавах пътят си напред,
но някак взе от всичко да ми писва!
Писна ми в заблуда да живея,
да ме лъжат във очите,
за щастие да помисля дори и не смея..
защото всеки разбива ми мечтите.
С какво тази болка си заслужих
като бях вярна и да съм продължавам
толкова усилия положих.....
да си с мен не те задължавам!
По-добре иди си!Въпреки,че те обичам!
Не искам щастие фалшиво,
искрената болка винаги ще педочитам!
Не!Не искам щастието щом то е лъжливо!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Дамянова Все права защищены