Щастлив не си- ми каза днес.
И няма никога да бъдеш.
Отдавна питам се- за теб
какво е щастието
и защо ти винаги си тъжен.
Когато вгледаш се в живота
с по други- влюбени очи,
когато грабиш с шепи от доброто
не се замисляш за злините
и по- малко ти горчи.
А радостта провира се във всичко,
във дребните,невидимите нещица,
във пролетта и пеещите птички,
в усмивката на слънцето,
дори в човешките лица.
Какво е щастие е трудно да се каже.
Ще го усетиш ако сам си разрешиш.
Ако обичаш себе си и даже
понякога поискаш да сгрешиш.
И ако можеш лесно да прощаваш
на себе си, на другите и на света.
Така не искаш, но раздаваш
не се скъпиш на доброта.
И не затваряш в себе си сърцето,
не задължаваш си душата да тъжи.
Покрай човека винаги е светло
за този,който вижда
дори когато много го боли.
Аз няма да те уча да живееш.
Не исках да ти казвам как.
Различни хора сме.Копнеем
за същите неща все пак.
А щастието всеки си го има.
Ще го открие ли и задържи
решава сам и сам си го разбира,
ти също- сам ще си решиш.