19.07.2018 г., 0:06

Щастието на Лора

938 0 0

1.Родена със име на принцеса,
вървяла по пътя на тъга.
Такъв е на изграждането ти процеса,
успяла си в живота труден,
на щастието да подадеш ръка.

 

2. Срещнала си го за кратко,
в тръните на любовта.
Изживяването толкоз сладко,
потънало в забрава,
под стени на същността.

 

3.Готова си отново да го видиш,
с Вярата на пътя вечен.
Как на толкоз млада сила да завидиш,
прекрасните изгряващи очи,
поели пътя труден-целостта.

 

4. Искрите на изгрева лицето ти докосват,
показват ти на изток красота.
Дни такива не ще да се прахосват,
по пътя труден, дупчест,
щастието те води с усмивка за ръка.

 

5.Изкуството предавай надалеко,
как щастието постигнала си до сега.
Как от тъгата отърва се леко,
как успяла си със щастието,
как постигнала си на образът си целостта.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Подарък, за приятелка, от миналата година.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...