19 jul 2018, 0:06

Щастието на Лора

  Poesía
939 0 0

1.Родена със име на принцеса,
вървяла по пътя на тъга.
Такъв е на изграждането ти процеса,
успяла си в живота труден,
на щастието да подадеш ръка.

 

2. Срещнала си го за кратко,
в тръните на любовта.
Изживяването толкоз сладко,
потънало в забрава,
под стени на същността.

 

3.Готова си отново да го видиш,
с Вярата на пътя вечен.
Как на толкоз млада сила да завидиш,
прекрасните изгряващи очи,
поели пътя труден-целостта.

 

4. Искрите на изгрева лицето ти докосват,
показват ти на изток красота.
Дни такива не ще да се прахосват,
по пътя труден, дупчест,
щастието те води с усмивка за ръка.

 

5.Изкуството предавай надалеко,
как щастието постигнала си до сега.
Как от тъгата отърва се леко,
как успяла си със щастието,
как постигнала си на образът си целостта.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Подарък, за приятелка, от миналата година.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....