Jul 19, 2018, 12:06 AM

Щастието на Лора

  Poetry
933 0 0

1.Родена със име на принцеса,
вървяла по пътя на тъга.
Такъв е на изграждането ти процеса,
успяла си в живота труден,
на щастието да подадеш ръка.

 

2. Срещнала си го за кратко,
в тръните на любовта.
Изживяването толкоз сладко,
потънало в забрава,
под стени на същността.

 

3.Готова си отново да го видиш,
с Вярата на пътя вечен.
Как на толкоз млада сила да завидиш,
прекрасните изгряващи очи,
поели пътя труден-целостта.

 

4. Искрите на изгрева лицето ти докосват,
показват ти на изток красота.
Дни такива не ще да се прахосват,
по пътя труден, дупчест,
щастието те води с усмивка за ръка.

 

5.Изкуството предавай надалеко,
как щастието постигнала си до сега.
Как от тъгата отърва се леко,
как успяла си със щастието,
как постигнала си на образът си целостта.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Подарък, за приятелка, от миналата година.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...