Щастието спи на креватче от синьо дърво
нима има по-добро място за приютяване
от ръцете на майката
попитах
другите замълчаха сковани
после Моцартово засвири дъждът
и се сетих че зимата
е достатъчно дълга симфония в бяло
а той само прелюдия есенна
с цигулки от златни листа и оранжеви
докато вятърът гонеше птиците от гнездата
а времето се променяше като фигура на жена
натежаваше бременно тежко и пълно
сякаш животът в него беше повече от вселена
разбрах
че моят свят са децата ми
а лятото бързаше да бутне зимата от пиедестала
на нейната белота
нима има по-голямо щастие от очите им
попитах
сочех децата които играеха в пясъка
стена от мълчание се срути безшумно
сред хилядите зрънца
които насипваха в кофички
децата даряват единствено щастие
щастието спи на креватче от синьо дърво
върху розови облаци
под прозореца пее щурец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
