8.09.2020 г., 8:33  

Щастието за всеки е различно...

897 1 20

 

      

                                                  08.09.2020
                       
                Щастието за всеки е различно...
 
           Щастие за някои е да отидат на море...
           За други- от лотария да спечелят...
           Желаят всички пък- децата им да са добре...
           Други- тъща имат ли- като я утрепят!...

 

           Мечтая аз зелена карта! За накрай света!                                                                                           Но не за мен, а за комшиите ми отгоре!                                                                                              От как живея тук съм в стрес и станах   
           кълбо от нерви от квартиранти, не от хора! 

    

           Сменяха се често, но от една и съща марка..
           Сбирки! Викане и бой! Сливаха деня с нощта!
           С много музика до дупка и тропане без мярка!
           Полицията смяташе, че е измислена вина!

 

           Така години, но вече собствениците дойдоха!
           Сега "кълбо" заплитам с друга  одисея-
           месеци откак започна да "бушува" им ремонта!
           Моля ти се, Боже, дай ми сили да оцелея!..

 

           Стени събарят! Местят водопровод и тоалетна!   
           Над мойта кухня-  стана тяхна спалня...                    
           Антрето си превърнаха във кухня-  неуместно     
           е над гардероба ми да има мивка и пералня!!  


           Не ми се мисли теч да стане! Вече преживях     
           два пъти от квартирантите подобен стрес!      
           От тях дори"извинявай" и съчувствие не видях,                       
           а страшните прогнози съня ми гонят днес!      

                                         

           Всеки ден е ад, май трябва да се евакуирам!
           Канго! Земетръсен грохот! Въздухът трепери...
           Падащи предмети! Стряскам се! Да протестирам?
           Нямам право! Нали ремонт е! И хапче да намеря!  

   
           Насред убийствената, безпощадна дандания,
           при трийсет градуси се нов"проблем" прибави-
           на мърша засмърдя, незнайно от кои комшии!
           След дълго дУшене-  разбрахме, че забравил

 

           е квартирант под мене прясна риба и заминал...
           За десет дни!Прозорците затворих-  пак смърдеше!
           Разтревожени помислихме да не се е споминал...
           А в тая знойна жега и грохот- вече много беше!

 

           Та се моля Богу- с картата зелена да ги изпрати
           далеч оттук, зад океана или на поляна празна-
           да строят безкрайно дълго и с идеите си богати
           да не пречат на останалите, че е "заразно"!...

 

           Че мисля вече ако"без да искам", си наложа:
           Чушкопекът под прозореца им, ей така да сложа!
           Риба да пека през ден и  тая миризма и дим
           в спалнята отгоре да отровят въздуха й необходин!


           Ами в кухнята, неделя сутрин ако филийки прЪжна,
           та недовършеният сън на спящите отгоре стъжня?
           ТУтакси от себе си започнах да се отвращавам,
           че подобни мисли пъклени ми идват да отмъщавам!


           А какво е необходимо всъщност, за да е човека
           щастлив, доволен?- Добри приятели, съседи! Ето
           имаш нужда днес от помощ супер животворна!-
           пръв съседа се притичва истински и безусловно!


           На празник или скръб- той ще ти предложи рамо,
           а утре ти на него! Срещу какво? Уважение само!  
           Та нека от ремонта и таван и под да ми трепери!
           Само сигурност във дейността им искам да намеря!


           За личното удобство като мислим в разни случаи-
           нека вредни следствия насрещния да не получи!
           А картата зелена ли? И да спечеля, не ще ползвам!
           Навсякъде нали от вируса- убиец пък цари угроза!...


           С думите си не желая да ви трогна, най- ефектно,
           нито моля съпричастност! Говоря, за да ми олекне!!...
           
           
           
 

 
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки е изпитал подобно "явление", но само в големите градове, където хората живеят " на пластове" в блоковете и при разни случаи си "опознават" и настроенията и кахърите и миризмите....В двор си е друго нещо..Благодаря, че ме посети, Ели!.
  • Познати проблеми, Иржи! Съчувствам ти! А зелената карта...Бъди здрава!
  • До сега повече на майтап се ядосвах, Мария, но усещам, че взе да става истинско това чувство...Ми то, край няма и май ще зазимеем с чукавиците, взеха вече да не спазват и забранените часове, вероятно им писва и на майсторите....Та май заканите ми "за после" ще изпълнявам и без да е нарочно,надявам се ако имам сили и оживея!
  • Ах, какви неволи! Аз съм от тези, които не биха издържали на комшийските шумотевици. Вече 18 г. живея на спокойствие и уединение -
    прекрасно е това! А в Ямбол бях на първия етаж във входа с асансьор срещу апартамента ми и какво тръшкане на вратата му до изкъртване ставаше всеки ден, направо не искам да се сещам!
    Ще издържиш още малко, Иржи, знаем, че си герой!🤗🙏🌹
  • Благодаря за куража, Светличка, държа се, благодарение на вашата помощ...
    Свърши това удоволствие, Искра, доста от участниците се преселиха но по- доброто място, малкото останали, оболяли, загубиха интерес....Сега си пея соло, когато ми се пее....Благодаря за желанието!
    Кой мисли за насрещния в днешно време, Георги?! Имаше по-нервозни жени от входа, въпреки на по-долни етажи така тропаха по тръбите/ това е оръжието на панелките да се бунтуват!/, но ..."кучето си лае, керванът си върви..."Чаках коментара ти, знаех,че няма да пропуснеш!
    Благодаря , Руми, че ме прочете!....

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...