Първия път
ни бе последен.
Кой ли можеше да знае…
Да ни спрат
по път безследен
и тайно всеки да си трае.

Сто надежди,
сто мечти
да прегънат като гума
и с черни одежди
аз и ти
да посрещнем два куршума.

Стой зад мене,
аз те пазя,
пазя твоето сърце.
Доста време
тъй ще лазя
с патерици в две ръце.

Боли ли? Не!
Щастлив съм даже,
щом усмихната си ти.
Приех добре,
че ново гадже,
във дома ти с тебе спи.

Едно желаех,
да не страдаш,
бе открадната любов.
Тайно знаех…
Всичко даваш
за един щастлив живот.