21.03.2024 г., 6:18

Щастлив живот

735 1 0

Първия път
ни бе последен.
Кой ли можеше да знае…
Да ни спрат
по път безследен
и тайно всеки да си трае.

Сто надежди,
сто мечти
да прегънат като гума
и с черни одежди
аз и ти
да посрещнем два куршума.

Стой зад мене,
аз те пазя,
пазя твоето сърце.
Доста време
тъй ще лазя
с патерици в две ръце.

Боли ли? Не!
Щастлив съм даже,
щом усмихната си ти.
Приех добре,
че ново гадже,
във дома ти с тебе спи.

Едно желаех,
да не страдаш,
бе открадната любов.
Тайно знаех…
Всичко даваш
за един щастлив живот.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...