patenceto (Надя Георгиева)
185 614
26.03.2007 г., 20:24 ч.

Щастлива 

  Поезия » Любовна
967 0 8
Да, плаках за тебе,
но ти не ме видя... Дълго се борих с мъката,
а сега превъзмогнала всяка тъга. Защото...
ужасно много мечтаех за тебе
и никога не спрях да вярвам.
Сега не сме вече приятелки с мъкaта
и тъгата в алкохола не давя. Сега Аз наистина съм щастлива,
сега си до мен
и сили имам всичко да правя. Сега вече чувам гласа ти,
усещам до мен как бие гръдта ти. Сгушена до тебе заспивам
и всяка усмивка с целувки умивам. Сега вече съм истински жива,
защото до теб се събудих
и като никога се усмихвам. Ти си с мен!!!
А Аз още не вярвам,
че от болката ми
щастие се роди. Сега съм твоето момиче,
каквото желаех да бъда.

И вече вярвам във Вярата,
че Щастието идва...

Усмихвам се на всички предоволна,
душа в гърдите вече нося волна.
Сърцето ми вече е цяло
и от болка пило,
но най-сетне щастие познало!
 

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??