Mar 26, 2007, 8:24 PM

Щастлива

  Poetry » Love
1.3K 0 8
Да, плаках за тебе,
но ти не ме видя...
Дълго се борих с мъката,
а сега превъзмогнала всяка тъга.
Защото...
ужасно много мечтаех за тебе
и никога не спрях да вярвам.
Сега не сме вече приятелки с мъкaта
и тъгата в алкохола не давя.
Сега Аз наистина съм щастлива,
сега си до мен
и сили имам всичко да правя.
Сега вече чувам гласа ти,
усещам до мен как бие гръдта ти.
Сгушена до тебе заспивам
и всяка усмивка с целувки умивам.
Сега вече съм истински жива,
защото до теб се събудих
и като никога се усмихвам.
Ти си с мен!!!
А Аз още не вярвам,
че от болката ми
щастие се роди.
Сега съм твоето момиче,
каквото желаех да бъда.

И вече вярвам във Вярата,
че Щастието идва...

Усмихвам се на всички предоволна,
душа в гърдите вече нося волна.
Сърцето ми вече е цяло
и от болка пило,
но най-сетне щастие познало!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...