Щастлива
Научи ме да бъда различна.
Да не виждам в нощта си звездите.
Да се спра, че по вятъра тичам
и към теб все ме водят очите.
Помогни ми да стана нормална,
да се вмествам в прогнози и в схеми.
Бях... И още до гроб съм ти вярна,
но мечтите са твърде големи.
Надени ми окови морални.
Направи ме прилична до лудост.
Ще намеря ключалки забравени,
всички тежки врати ще отключа.
Но дали ако стана такава
ще съм тази, която сънуваш?
Ако в дните ми няма жарава,
как очите ти аз да рисувам?
Без да крача по пътя в полето,
изпреварила тъжните залези,
без да паля светулки в морето,
без да гоня среднощни талази.
Тази кожа е блудкаво-сива
и света ми, уви, не побира.
Ако искаш да бъда щастлива,
остави свободата ми жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
