18.08.2007 г., 15:43 ч.

Щастлива 

  Поезия
5.0 / 4
778 0 11
Щастлива
На България
Иде ми да прегърна Земята цялата,
със сълзи пред България да коленича.
Да бъда зимата,снежно бялата,
да извикам на всички:”Обичам ви!”
Иде ми да сваля от небето звездите,
или не,по-добре да засветя със тях.
Да изтрия от лицата на всички сълзите,
да пречистя Земята от грях.
Искам да бъда студена,искряща роса,
Утрото моя майка да бъде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Предложения
  • Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
  • Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...

Още произведения »