Щастлива
Щастлива
На България
Иде ми да прегърна Земята цялата,
със сълзи пред България да коленича.
Да бъда зимата,снежно бялата,
да извикам на всички:”Обичам ви!”
Иде ми да сваля от небето звездите,
или не,по-добре да засветя със тях.
Да изтрия от лицата на всички сълзите,
да пречистя Земята от грях.
Искам да бъда студена,искряща роса,
Утрото моя майка да бъде.
Вечер да съм падаща звезда,
На всички нека мечтите да сбъдна.
Нека бъда пролетно цвете,
Есенно дърво и зимен сняг.
На лятото нека бъда морето.
Нека бъда очакващ бряг.
Давам се цялата-вземете ме,
Направете от мен нещо красиво.
Но от България и стиховете ми не ме делете.
Само с тях съм щастлива...Щастлива.
15.Авг.07г.
© Люляк All rights reserved.
