7.05.2016 г., 0:08 ч.

Щастлива съм 

  Поезия
4.3 / 4
382 0 4
Щастлива съм
Бях изгубила последната надежда.
Търсех я. Но със очи не гледах.
Изведнъж видях как ме поглежда,
във очите ти, когато се огледах.
Сякаш ми поникнаха крилца.
Старите ми, бяха поизгнили.
Нацелувах своите деца.
И от мен, днес няма по- щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Предложения
  • Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...
  • Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
  • Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...

Още произведения »