2.04.2025 г., 18:16

Щастливите хора

528 10 11

Щастливите хора сънуват ухание,

прегръщат звездите, изплитат мечти.

Изпълват с надежда всяко чуждо страдание

и в споменик сбират човешки съдби.

 

Щастливите хора се будят усмихнати,

небрежно разчорлени, с блясък в очи.

В коси с незабравки свенливо притихнали,

обгърнали ласкаво крехки лъчи.

 

Щастливите хора не следват часовници,

спокойни и с радост през дните вървят,

в минути не мерят неписани хроники.

човечност и благост за нас не пестят.

 

Щастливите хора жигосват злосторните.

Прощават, но помнят нелепата злост.

Не влизат в двубой на лъжата с игрите.

Към Рая строят добродетелен  мост. 

 

Щастливите хора обичат най-истински.

Посяват в живота ни ярки звезди.

Наивни понякога, но вечно безкористни -

по свое подобие ги Бог сътвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
  • "Щастливите хора не следват часовници" Да. За тях времето не е без значение. Поздравления!
  • Благодаря за хубавия коментар, Стойчо!
    Благодаря, Георги! За съжаление, афоризмът ти е правдив!
    Благодаря за подкрепата, Вили! Ценна ми е!
    Благодаря, Влади! Радвам се да те видя тук!
    Благодаря, Тони! Думите ти са самата истина!
    Благодаря за хубавия коментар, Таня!
    Радвам се, да те видя на моето местенце, Анахид! Благодаря сърдечно!
    Благодаря, Мини! Нека има повече от добрите!
  • Привет на щастливите хора!
    Браво!
    Поздравления, Златка!
  • Аз имам 1 афоризъм.
    Човек със съвест никога не може да е напълно щастлив...
    Иначе харесах.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...