Щастливо луда
Имам доста,
ала искам още...
щастие
със шепи да греба.
Нараства дозата,
като в наркоза.
Ненаситно магнетична съм
сега.
Раздавам,
но и много получавам,
отпивам я на глътки
с любовта.
Вярвам силно,
че я заслужавам,
дори нескромно някак си
шептя:
"Щастливка съм,
макар и егоистка!" -
намигам закачливо
на света.
" Признавам.
Дозата си заслужавам!" -
и... трия пак поредната
сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
