Имам доста,
ала искам още...
щастие
със шепи да греба.
Нараства дозата,
като в наркоза.
Ненаситно магнетична съм
сега.
Раздавам,
но и много получавам,
отпивам я на глътки
с любовта.
Вярвам силно,
че я заслужавам,
дори нескромно някак си
шептя:
"Щастливка съм,
макар и егоистка!" -
намигам закачливо
на света.
" Признавам.
Дозата си заслужавам!" -
и... трия пак поредната
сълза.
© Таня Мезева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
