8.01.2021 г., 9:27

Ще (2)

1.1K 1 0

ЩЕ (2)
=======

 

Погледнах
Погледнах нагоре
Към студеното сиво небе
През осиротели дървета
През всичко тъй мрачно
Самотно
И отнякъде чух
Своя вътрешен глас
Прошепна ми мило
Грижовно:
Хей
Защо гледаш това
Ти, мило момче
Нали се сещаш
За думата ЩЕ
Скоро писа за нея
Не писа ли ведро?
Не помниш ли,
Че
Една сутрин
Ще се промъкне
Слънчев лъч
Блестящ и жив
Гальовен..
И ще видим отново
Дълбокото синьо небе,
Ще чуем отново
Вятъра 
Птиците 
Всичко ще оживее
Ще запее после 
Хор от щурци...
Ще грейнат зелени треви
Украсени 
От утринни свежи роси...
А после ще чуем отново
Крясъка на гларуси
Реещи се волно
Ще чуваме 
Чистите морски вълни
И сирените
На отплаващи кораби...
А аз ще гледам 
Отново, отново
Твоето красиво и нежно,
Макар и състарено от грижи,
Лице
Но ще те обичам 
Отново! Отново! Отново!
Там над града
Близо до лазурното 
Синьо небе...
Ще се реем свободно 
Отново, отново...
Над всичко
Над всички
Окрилени от обич
Озарени от небесната сила
Там над всичко
Над всички
И винаги
Винаги!
Утре ще има
Дали ще съм аз,
Дали ще си ти...
Любов винаги ще има...
И всеки ден 
Ще има своето утре
Щастливо
И винаги ще бъде то 
Все по-красиво
И винаги ще има "ЩЕ"!

 

7.1.2021

 

По:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/shte-59
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...