8.04.2020 г., 23:54

Ще

1K 0 3

Ще сложа шапка.

Шалът ще преметна.

Ще отида аз на плажа

на моето море да се оплача.

В душата ми е тягостно

от туй стоене,

а неговите вълни 

си идват и отиват

от никого посрещнати

изпратени от никого,

и все пак имайки надежда,

че накъде някого ще срещнат

нозете му те ще докоснат,

а той с ръце ще ги помилва

и ще си кажат ония думи

Обичам те...

Затуй ще сложа шапка

и шалът ще преметна

за да отида там на плажа

морето да погледна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...