8 апр. 2020 г., 23:54

Ще

1K 0 3

Ще сложа шапка.

Шалът ще преметна.

Ще отида аз на плажа

на моето море да се оплача.

В душата ми е тягостно

от туй стоене,

а неговите вълни 

си идват и отиват

от никого посрещнати

изпратени от никого,

и все пак имайки надежда,

че накъде някого ще срещнат

нозете му те ще докоснат,

а той с ръце ще ги помилва

и ще си кажат ония думи

Обичам те...

Затуй ще сложа шапка

и шалът ще преметна

за да отида там на плажа

морето да погледна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...