8 апр. 2020 г., 23:54

Ще

1K 0 3

Ще сложа шапка.

Шалът ще преметна.

Ще отида аз на плажа

на моето море да се оплача.

В душата ми е тягостно

от туй стоене,

а неговите вълни 

си идват и отиват

от никого посрещнати

изпратени от никого,

и все пак имайки надежда,

че накъде някого ще срещнат

нозете му те ще докоснат,

а той с ръце ще ги помилва

и ще си кажат ония думи

Обичам те...

Затуй ще сложа шапка

и шалът ще преметна

за да отида там на плажа

морето да погледна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...