Ще се нося като вятъра,
волна ще бъда до край;
ще летя като птиците,
без някой за мене да знай.
Ще бъда твърда като камък,
ще бъда неясна като нощта,
ще изградя около себе си замък
с мощна непробиваема стена!
Ще бъда черупка на орех -
отвътре самотна ядка ще стоя,
аз бях войн - за любов се борех,
но вече желанието за борба отлетя.
Ще угасна като самотна свещ -
без да има друга - огън от нея да взема
и макар, че отвътре горя като пещ,
за всеки ще бъда студена!
Ще грея като слънце,
като луна мрака ще осветявам,
ще бъда всичко за всеки и, все пак,
от всички недокосната ще оставам!
© Галина Кръстева Всички права запазени