Ще бъда истинска
Ще бъда истинска
Преглъщам трудно и на залъци предавам
горчивата действителност на мислите.
И още само миг смиреност ми остава
безименна да стана, но пък истинска.
Не искам продължение да бъда
на твоето рамкирано очакване.
Не искам и да губя си разсъдъка,
в преследване да бъдем Нещо Някъде...
Оставям ти накъсаните залъци,
безвкусните, изстинали вълнения,
измислените чисто бели страници
до пълните ни чаши с отегчение!
За този миг смиреност ще докосна
последен път лицето ти заспало.
И истинска ще бъда, без да нося
вина, че страх ме е да почна отначало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
