Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
10.08.2008 г., 22:58 ч.

Ще бъде късно 

  Поезия
1450 1 14

                                                                                   Трябва ли да изпуснем факела на

                                                                                    любовта, за да видим колко дълбока

                                                                                    е бездната на самотата?

 

Когато двама с тебе  пак се срещнем

очи в очи и спрем ръка в ръка,

послушай ти сърцето си горещо

и може би  ще чуеш любовта.

 

Тогава всички думи са излишни,

щом тръпнещи телата ни горят,

и приютили спомени предишни.

сълзите във очите ни блестят.

 

И без да знаем как, ще се прегърнем,

безсилни да се справим със страстта.

За миг във дните стари ще се върнем,

презирайки света и гордостта.

 

Да се обичаме ще бъде късно,

объркани в прегръдка ще мълчим.

Отново болка стара ще възкръсне,

защото трябва да се разделим.

 

И споменът за нас ще избледнее,

оставил диря нейде във душата.

Последната искрица ще изтлее

във ледения студ на самотата.                                                                                 

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??