Ще бъде късно
Трябва ли да изпуснем факела на
любовта, за да видим колко дълбока
е бездната на самотата?
Когато двама с тебе пак се срещнем
очи в очи и спрем ръка в ръка,
послушай ти сърцето си горещо
и може би ще чуеш любовта.
Тогава всички думи са излишни,
щом тръпнещи телата ни горят,
и приютили спомени предишни.
сълзите във очите ни блестят.
И без да знаем как, ще се прегърнем,
безсилни да се справим със страстта.
За миг във дните стари ще се върнем,
презирайки света и гордостта.
Да се обичаме ще бъде късно,
объркани в прегръдка ще мълчим.
Отново болка стара ще възкръсне,
защото трябва да се разделим.
И споменът за нас ще избледнее,
оставил диря нейде във душата.
Последната искрица ще изтлее
във ледения студ на самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
