Ще бъде късно
Трябва ли да изпуснем факела на
любовта, за да видим колко дълбока
е бездната на самотата?
Когато двама с тебе пак се срещнем
очи в очи и спрем ръка в ръка,
послушай ти сърцето си горещо
и може би ще чуеш любовта.
Тогава всички думи са излишни,
щом тръпнещи телата ни горят,
и приютили спомени предишни.
сълзите във очите ни блестят.
И без да знаем как, ще се прегърнем,
безсилни да се справим със страстта.
За миг във дните стари ще се върнем,
презирайки света и гордостта.
Да се обичаме ще бъде късно,
объркани в прегръдка ще мълчим.
Отново болка стара ще възкръсне,
защото трябва да се разделим.
И споменът за нас ще избледнее,
оставил диря нейде във душата.
Последната искрица ще изтлее
във ледения студ на самотата.
© Пламен Рашков All rights reserved.
