Във зимна вечер, в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито...
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който във съня ми скита!...
Ще бъде стих, но не да го четеш,
а като болката да го изстрадаш!...
Тъгата в мен безумно ще расте -
за любовта заслужена награда!...
Внезапно плач на буден саксофон
ще разпилее мигом тишината...
Една любов отишла си е щом
лика си скрива даже и луната!...
Ще бъде тежък миг... Дали простих?...
Зад нас остават рухнали мостòве...
Не се побира тази болка в стих!...
А ти - била ли си за туй готова?!...
- - -
https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&list=RD6TCdaWLB_p0&index=13
© Роберт Всички права запазени