Ще бъде стих, но не да го четеш

Poetry » Love

1.5K 14 14

Във зимна вечер, в час незнаен, тих,

навън ще ръси сняг като през сито...

Най-сетне ще напиша оня стих,

отдавна който във съня ми скита!...

Ще бъде стих, но не да го четеш,

а като болката да го изстрадаш!...

Тъгата в мен безумно ще расте -

за любовта заслужена награда!...

Внезапно плач на буден саксофон

ще разпилее мигом тишината...

Една любов отишла си е щом

лика си скрива даже и луната!...

Ще бъде тежък миг... Дали простих?...

Зад нас остават рухнали мостòве...

Не се побира тази болка в стих!...

А ти - била ли си за туй готова?!...

- - -

https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&list=RD6TCdaWLB_p0&index=13

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Роби (Роберт)

Краси, Стойчо, благодаря, че спряхте тук и коментирахте!...

2019-09-04T07:52:02+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Когато чувствата говорят и сърцето плаче...

2019-09-03T08:05:07+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Тъжна лирика, обреченост и невъзможност. Прекрасен стих, Роби!

2019-09-01T22:52:14+03:00
Роби (Роберт)

Радвам се да го чуя, Ирина!...
Винаги има вълнения при спомени от младежките години!...

2019-08-26T08:08:58+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Ти позна,Роби,лириката ти ме върна някъде назад във времето и ме докосна .... преживях отново !

2019-08-26T00:15:09+03:00