Добре го помниш моито име,
усмивката ми и моите,черните очи.
Виновен си добре го знаеш и молиш пак
за прошка ,но нямаш право разбери.
Когато сбъркаш ти е лесно да молиш някои да прости,
но като си ранен не знаеш как силно раната кърви.
Сега ще можеш да научиш,че не е лесно да простиш,
сега ще видиш и ще разбереш,че и цветята увяхват,
че водата все някога пресъхва,че болката не се лекува лесно,
че си загубил скъпо нещо.
И няма да ме върнеш вече,ще бъда спомен аз далечен,
ще разбереш,че след като раняваш,за нула време ставаш страдащ!
Когато се обърна,не търси ме,
по-лесно ще ти е така.
Когато аз си тръгна,запомни ме като пленителката на сърца.
И ако още искаш да обичаш иди на някои празен мост,виж листата
под липите и си спомни,че аз ти казах не раняваи за да не бъдеш наранен.