Ще чакам
Сънувах сън. Бях птица и летях,
попях ти под прозореца на клона.
И нямах грижи. Тъй щастлива бях.
А ти трохи ми даде на балкона.
Събудих се. Не трябваше, уви!
Отново във човешката си клетка
сама, без някой друг да ме лови,
затворник съм без никаква решетка.
Ръце протягам. Мъничко любов
и топлинка човешка прося в мрака -
да има някой да даде готов,
а аз смирено тук ще го почакам.
Гинка Гарева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
