Ще чакам
Сънувах сън. Бях птица и летях,
попях ти под прозореца на клона.
И нямах грижи. Тъй щастлива бях.
А ти трохи ми даде на балкона.
Събудих се. Не трябваше, уви!
Отново във човешката си клетка
сама, без някой друг да ме лови,
затворник съм без никаква решетка.
Ръце протягам. Мъничко любов
и топлинка човешка прося в мрака -
да има някой да даде готов,
а аз смирено тук ще го почакам.
Гинка Гарева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
