Сънувах сън. Бях птица и летях,
попях ти под прозореца на клона.
И нямах грижи. Тъй щастлива бях.
А ти трохи ми даде на балкона.
Събудих се. Не трябваше, уви!
Отново във човешката си клетка
сама, без някой друг да ме лови,
затворник съм без никаква решетка.
Ръце протягам. Мъничко любов
и топлинка човешка прося в мрака -
да има някой да даде готов,
а аз смирено тук ще го почакам.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
