Ще ти дойда на гости с южния вятър,
тихо ще вляза през портата бяла.
Ще се сгуша до теб, под звездния шатър
на нощта тиха, от любов онемяла!
Ще дойда отново с луната презряла,
тихо ще шепна молитва в нощта
да не сипва зората, и пак да сме цяло -
да се плъзна в сънят ти, просто така...
С ръцете ти топли без глас ще покрия
снагата си бяла, на една самодива.
С дъх ще те стопля, в душа ще те скрия -
обич несбъдната - след туй си отивам!