Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!
Ще потъваш в мъжките ми длани,
уморена, но в топлия уют,
където сърцето ми те кани,
да се столиш, предпазена от зло и студ!
А аз със трепет ще те наблюдавам,
как спиш, неземна и красива,
знаейки, че на теб отдавам,
дните си, до сетния си заник.... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация