Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!

Ще потъваш в мъжките ми длани,
уморена, но в топлия уют,
където сърцето ми те кани,
да се столиш, предпазена от зло и студ!

А аз със трепет ще те наблюдавам,
как спиш, неземна и красива,
знаейки, че на теб отдавам,
дните си, до сетния си заник....

Ще се връщам винаги във къщи,
вдъхновен, смирен, че ти си там
и няма лицето да се мръщи,
защото ти ще бъдеш моя храм,

в който тихо ще се моля,
да съвпадат твоята и мойта воля,
за да можем да вървим напред,
спокойни, че сме заедно и всичко е наред!...

Ще дойде ден, аз знам го, 
в който сърцето ти ще разцъфти,
ще полегнеш на мъжкото ми рамо
и в очи ти любовта отново ще гори!