Ще дойдеш
Ще дойдеш, едва
когато спра да те очаквам...
Когато разбереш,
че съм те прибрала в шкафа
със стари и прашасали мисли.
Заповядай!
Ела.....
Жалкото е,
че може и да не те забележа.
Не ме подсещай!
Не ми напомняй за себе си!
Погледай обезобразените от мен маргаритки
и смирено ме почакай
в паяжината от неразпаднали се още спомени.
Ако не те намеря,
значи просто не е трябвало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Стоянова Всички права запазени
