Ще дойдеш, едва
когато спра да те очаквам...
Когато разбереш,
че съм те прибрала в шкафа
със стари и прашасали мисли.
Заповядай!
Ела.....
Жалкото е,
че може и да не те забележа.
Не ме подсещай!
Не ми напомняй за себе си!
Погледай обезобразените от мен маргаритки
и смирено ме почакай
в паяжината от неразпаднали се още спомени.
Ако не те намеря,
значи просто не е трябвало.
© Анастасия Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
