5.12.2009 г., 8:59

Ще дорисувам...

793 0 6

Рисувала съм Него – щрих по щрих...

От първото си женствено пробуждане.

И не любовник, нито пък жених -

Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.

Да го облея, исках, с океан -

божествен прилив на жена,

познала

най-истинското - Тук,

безкрая – Там.

До края да отпиваме началото.

*

Разбрах, че Той е. Засиях за миг.

Видях го точно – истински. Завършен.

Усмихна се.

Разпадна се... след click…

Ще доизвайвам. Още не е свършено...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, не е, Арихо. Ще дорисувам... Благодаря ти, че се отби!
    ---
    Възхитата е взаимна, скъпа Марина! Благодаря ти за светлината, която ми носиш! С обич за теб!
    ---
    Както и да го погледнеш, е красиво, Таня. Ще доизвайвам, разбира се.
    Поздрави за теб, чудесна!
    ----
    Благодаря ти, прекрасна Ласке! Поздрави, мила!
    ---
    Трудно е да бъдеш разумен, когато обичаш.
    Радва ме присъствието и топлотата ти, Ани! Благодаря ти!
    ---
    Благодаря ти, Слънчице! Поздрави за теб, мила Ани!
    ---
    Благодаря ти за чудесната оценка, Ангел! Изпращам ти своите поздрави!
    ---
    НА ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ, ПОЖЕЛАВАМ ЕДИН СВЕТЪЛ ПРАЗНИЧЕН НИКУЛДЕН!
  • Прекрасно!
    Поздравления, Людмила!
  • Много хубаво!
  • Никога не свършва, Людмила, заради стремежа към съвршенството, но за съжаление такова няма, поне при хората, но пък нищо не ни пречи да го помечтаем - разумно разбира се.
  • да!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...