Ще дорисувам...
Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан -
божествен прилив на жена,
познала
най-истинското - Тук,
безкрая – Там.
До края да отпиваме началото.
*
Разбрах, че Той е. Засиях за миг.
Видях го точно – истински. Завършен.
Усмихна се.
Разпадна се... след click…
Ще доизвайвам. Още не е свършено...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
Никога не свършва, Людмила, заради стремежа към съвршенството, но за съжаление такова няма, поне при хората, но пък нищо не ни пречи да го помечтаем - разумно разбира се. 
