Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан -
божествен прилив на жена,
познала
най-истинското - Тук,
безкрая – Там.
До края да отпиваме началото.
*
Разбрах, че Той е. Засиях за миг.
Видях го точно – истински. Завършен.
Усмихна се.
Разпадна се... след click…
Ще доизвайвам. Още не е свършено...
© Людмила Билярска All rights reserved.
Никога не свършва, Людмила, заради стремежа към съвршенството, но за съжаление такова няма, поне при хората, но пък нищо не ни пречи да го помечтаем - разумно разбира се. askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
