Какво като съм млада и способна?
Нима това е нещо, дето струва?
Ни гладката ми кожа, нито Окам,
на мен ми дават мир или ми служат.
Звездите потъмняват по небето!
Последното ми - вече - черна дупка.
Сърцето изоставям. Нека вечно
потъва в океан от безприютие.
Тегобите запяват. Сладкопойно.
А чувствата ми стават на снежинки.
Моретата бушуват по-спокойно
и рибките в реките са щастливи.
Да, всичко става много многоцветно -
когато се откажеш от цвета си.
Довиждане, Животе стръмен, лесен.
Сърцето си оставям ти на пътя.
Нататък ще е лесно. Има страшно,
единствено когато имаш чувства.
Горещата ти лапа ще е слабо
оръжие срещу ми. Ако буйствам.
© Уморена Всички права запазени