6 мая 2013 г., 12:32

Ще е слабо

991 0 3

Какво като съм млада и способна?
Нима това е нещо, дето струва?
Ни гладката ми кожа, нито Окам,
на мен ми дават мир или ми служат.

 

Звездите потъмняват по небето!
Последното ми - вече - черна дупка.
Сърцето изоставям. Нека вечно
потъва в океан от безприютие.

 

Тегобите запяват. Сладкопойно.
А чувствата ми стават на снежинки.
Моретата бушуват по-спокойно

и рибките в реките са щастливи.

 

Да, всичко става много многоцветно -
когато се откажеш от цвета си.
Довиждане, Животе стръмен, лесен.
Сърцето си оставям ти на пътя.

 

Нататък ще е лесно. Има страшно,
единствено когато имаш чувства.
Горещата ти лапа ще е слабо
оръжие срещу ми. Ако буйствам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Уморена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...