Ти ще тръгнеш оттук. За последно.
И далече. Светлинни години.
Слепи истини в мен ще прогледнат
и горещо сърце ще изстине.
Ще заглъхне в мен всяка сирена,
дала гласност на стъпките твои.
Ще си тръгнат от мен уморени
всички приказни, храбри герои.
Ще е тъжно. И мрачно. Проклето.
И без пролет – красива, зелена.
Ще си тръгнеш със куфар в ръцете,
пълен с вещи… и цяла вселена.
© Мартин Спасов Всички права запазени
пълен с вещи… и цяла вселена."
Тва много ми хареса и само него да беше написал, щеше да е достатъчно - няколко думи, събрали огромна емоция.