Ще го усетиш... топло и копнежно
Нагазих сред житата... като самодива...
с лудо грейнали от щастие... зеници...
Oткъснах мак... за теб да съм красива...
закичих го... в немирните къдрици...
Вятърът... за миг развя ги закачливо...
Слънцето с лъчи... страните ми погали...
На устните ми... рози нацъфтяха диви...
Внезапен порив... във сърцето ми запали...
Помолих слънцето... от мен да те целуне...
По вятъра... изпратих ти милувка нежна...
„Обичам те”... прошепнах го без думи...
в теб ще го усетиш... топло и копнежно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Енева Всички права запазени
